Warning: Undefined property: stdClass::$chunksize in /home/n136ouco/public_html/wp-content/plugins/screen-reader-with-fontsize/screenreader.php on line 45

ХИМН

ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО...

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:

 

който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,

 

а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.

 

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост,

 

твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,

 

и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
като куршум пада

 

на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, кога види
в природата ново,

 

кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
живот се захваща.

Share Button