Патронът

Биография на Любен Каравелов

 

Роден в Копривщица. Учи в килийно, после в училище на Хр. Пулеков по взаимоучителния метод. През 1850 г. се премества в училището на Найден Геров в Пловдив. След това баща му го изпраща да учи в гръцко училище (2 години). После се прехвърля да учи в българско училище, чете и руски автори. Изпратен в Одрин да учи за чирак, връща се в Копривщица, а 1856 г. го изпращат в Цариград. Тук вместо да се заинтересува от търговия, той се интересува от политически въпроси от Кримската война. Паралелно с това си записва и материали за изследователска работа по фолклор и етнография.

В 1857 г. заминава за Москва през Одеса, но не се записва в кадетския корпус, а се записва като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет – поради наклонност към литература, история и славянски езици. Особен влияние му оказват обществените идеи сред бурната студентска младеж като част от руската интелигенция. Тук живее и работи заедно с българите К. Миладинов, Р. Жинзифов, В. Попович, Н. Бончев и др. Образуват българската дружина “Братски труд”. Започват да издават списание “Братски труд”, където Любен Каравелов печата първите си стихотворни опити – “Загорец”, “Желание”, “Пастир” и революционната статия “Славяне в немско”. Участвува в студентските вълнения (1861) и бива последовател на руските революционни демократи като влиза в техен забранен кръжок. Поставен е под полицейски надзор (1859). Не успява да се яви на изпити, но чете много Белински, Херцен и Чернишевски (революционни авторитети и образци на критиката и философията), Гогол, Шевченчко и Вовчок, други литературни автори. Пише статии в “Наше время”, “Московские ведомости” и “Русская речь”. Пише повестите “Войвода”, “Неда”, “Сирото семейство”, “Дончо” и “Българи от старо време”. След покушението срещу Александър Втори, Любен Каравелов заминава за Белград (1867), откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. От 1869 г. се установява в Букурещ с намерение да редактира свой вестник. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките).

Редактира вестник “Свобода” (1869-1873), където съавтор му става Христо Ботев (1872-1873). По-късно двамата редактират вестник “Независимост” (1873-1874). По това време Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание “Знание”, научно-популярни книги и сборници.

(1857-1867) Москва – Л. Каравелов издава “Памятники народного быта болгар” (1861), “Страницы из книги страдании болгарского племени. Повести и рассказы (1868), “Българи от старо време” (1867).

(1868-1869) Белград – на сръбски език издава “Крива ли е съдбата”, “Сока” и “Наказал я Бог”.

(След 1869) Букурещ – “Три картини из българския живот” (“Мамино детенце”, “Прогресист” и “Извънреден родолюбец”), повестите “Хаджи Ничо” и “Децата не приличат на бащите си”.

Умира в Русе на 21 януари 1879 г.

Любен Каравелов е известен енциклопедист, поет, писател, журналист, пише библиографски трудове, статии по нумизматика, лексикография, българска литература, култура, политическа история, допринася много за развитието на обществената мисъл в България в своето време. Публикува и под много псевдоними.

 

(из “Любен Каравелов. Събрани съчинения в дванадесет тома.”, С. 1984, т. I)

 

ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ


ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ Е РОДЕН ПРЕЗ 1834 ГОДИНА В ГРАД КОПРИВЩИЦА.

Спокойствието на бащината къща съпътства само най-ранните му години. От младини до края на дните си той е откъснат от родина и близки. Повече от 20 години не може да се върне в България, защото е политически емигрант.

Любен Каравелов е революционер, посветил живота си на идеала на човечеството – свободата.

В своя вестник “Свобода” от 7.XI.1869 той пише: “Без свобода човек не може да рече, че е човек… свобода е българското желание, свобода е нашата българска надежда, свобода е българската девиза”.

Настъпил е часът на българската национална революция. През същата 1869-1870 година в Румъния се създава Български революционен централен комитет, начело на който застава Любен Каравелов.

В Букурещ Каравелов извършва колосална работа. Автор е на пламенните статии в “Свобода” и “Независимост”, най-търсените, най-четените материали в бурните години на революционен подем.

Вдъхновител е на революционната организация и спечелва уважението на бедни и богати с изключително широката си осведоменост и висока култура.

Каравелов е титанична и енциклопедична личност. Освен революционер и журналист, той е писател, преводач, поет, автор на драма, фолклорист. Работи непрестанно и издига високо непреклонния дух на българина. Утвърждава литературата като могъща сила и оръжие в освободителната борба.

Навсякъде, където е бил, и след всичко, което е вършил, Каравелов

не забравя две неща: че е българин и че България е под робство.

Той е горещ патриот, чийто думи: “Обичам те мое, мило отечество!”, продължават да вълнуват сърцата на родолюбивите хора.

През целия си живот Каравелов носи в душата си образа на българската земя,  носи спомена за скъпата на сърцето му величествена природа.

 

Хубава си, моя горо,

   Миришеш на младост,

Но вселяваш в сърцата ни

  Само скръб и жалост…

 

Богато надарена личност, самобитен талант, Любен Каравелов е гордост за нашата култура, литература и история.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *